Когато детето крещи „не искам“

Детските викове „не искам“ са форма на съпротива изразена като плач, крясъци, упорство, истерии ... И често те докарват родителите до отчаяние. Те са склонни да си мислят,  че този кошмар никога няма да свърши.
Естествено това не е така. Детето пораства и започва да се държи различно. А докато чакат, е важно на всяко „не искам“ да намерят правилно противодействие.

Как да разговарят със сърдития „Не искам“ , съветва Монтесори-педагогът Татяна Брикова .
Ще ви представим в няколко поредни публикации нейните съвети, защото всяко „не искам“ има конкретен повод и стратегия за справяне с детския гняв.
И се надяваме да са ви от полза.

Не искам да спя

Протестът „не искам“ може да звучи различно – не искам да спя, да ям, да пия, да се мия ... Нищо не искам. 
Това се случва най-често във възрастта 1,5 – 4 години и се определя като „криза на 3-годишните.“
Какво е важно да знаете?
Детето вече е преминало през кризата на първата година. То се е научило да управлява своето тяло, може вече да ходи, добре си служи с някои предмети.
Към 3-ата година обаче започва да усеща, че неговият свят е силно ограничен от възрастните хора. Колкото по-силна е грижата, вниманието и обслужването от страна на родителите, толкова повече то се чувства непълноценно.
Рано или късно осъзнава, че има пълната власт да отказва всичко, което родителите му предлагат. И всяко ограничение ражда яростна съпротива – не искам!

Кризата на 3-годишната възраст преминава обикновено, щом детето започне да играе и да влиза в роля. Добро решение за намаляване на съпротивата е още на 1,5 години то да има някакви задължения и занимания.
В групите Монтесори почти няма проблем с негативизма. Не искаш да ядеш – не ядеш. Така детето няма за какво да отказва. 
Ако не иска да спи, е важно да помислим дали това е еднократен отказ или подобна ситуация възниква често.
Ако хлапето не иска да спи в този определен ден, няма място за тревога. Нека не спи.
Ако не иска постоянно да си ляга в леглото и винаги прави уговорки – решението е друго.

Ето например една ситуация. Този ден на гости е дошла баба и детето не иска да си легне. Това има обаснение.
Ако обаче всеки ден, когато го слагате да спи съм 8:30, то става от леглото и след това не иска да си ляга отново, може би е разумно да пробвате да го слагате да спи по-късно. 
Добре е да измислите някакъв ритуал – да го подготвите постепенно за спане, да го настроите и предразположите, защото то все още трудно управлява емоциите си. 
Може да разказвате или да четете приказка за лека нощ, може просто да си поговорите на загасена лампа. Важно е идеята да е примамлива за детето. 
Ако пък внезапно детето откаже да спи, проверете дали не се страхува от нещо – от тъмнина, от чудовища ... Може да е гледало страшен филм, да е чуло приказка, която да го е изплашила.

Не искам да се обличам

Ако става дума за зимните дрехи, най-често отказът е свързан с това, че те се обличат и закопчават по-трудно, а навлечено тях, то не се чувства особено удобно.
За да преодолеете съпротивата, трябва да се въоръжите с търпение и да използвате хитрости. 
Изберете дрехи, които да се обличат по-лесно и, с които то да се чувства комфортно. Това се отнася и за панталоните, и за обувките.
От година и половина детето постепенно се учи да се обслужва само. Вие обаче трябва да го насърчавате, напътствате и помагате. 
Обличайте се заедно с него и му разказвайте какво ще правите на улицата, когато вече сте топло облечени. Така детето получава информация, защо е важно да бъде облечено. 
Ако не харесва дадена блуза, нека си избере друга.
Не е разумно да спорите, ако нещо не е съчетано добре по цвят и шарка по ваше мнение.
Отстъпете, ако той иска да е с костюма на Човека паяк и да остане с него през целия ден. Така сутрешният спор ще бъде избегнат, а детето ще е щастливо през целия ден.

Не искам да ям

Детето не е длъжно да яде каша, супа или плодове. То обаче също така не трябва да диктува на майка си какво да готви. Родителите могат да се вслушват в желанията му и в даден момент да направят това, което то обича да яде.
Ако хапва по-малко от нормата, това не е проблем.
Добре още от 3-годишна възраст да си сипва само, и само да подрежда масата. Оставете супника на масата, нека пробва да си сложи само толкова, колкото му се яде.
То обикновено си сипва повече, отколкото може да изяде. Затова е добре да му обясните, че храната е нещо ценно – в нея е вложен труд и средства и не бива да се разхищава. Нито да се изхвърля.
Дайте му задача да помисли как да не изхвърляте храна. Вероятно по-късно то само ще се сети да си сипва по-малко. А, когато го изяде, ще си добави още.

Следва продължение.

Мона Василева